Владимир Чучумишев: Общинският съвет е за това да решаваме всички въпроси заедно

За това призова общинският съветник и ръководител на групата съветници от „Алтернативата на гражданите“ инж. Владимир Чучумишев на сесията на Общинския съвет на 25 януари 2024 година. Повод за неговото изказване бяха двете точки в дневния ред на заседанието, касаещи избора на представители от Общински съвет- Казанлък в Общото събрание на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) и в Областния съвет на развитие на област Стара Загора. По думите на инж. Чучумишев, първо - не е свикан Председателският съвет на местния законодателен орган, на който да се обсъдят предложения за представители от страна на Общинския съвет, като в Общото събрание на НСОРБ, така и в Областния съвет за развитие. Не е станало ясно на общинските съветници какви предложения са постъпили за членове в тези два форума, а се вижда само основното предложение, където фигурира единствено името на Николай Златанов. Второ - не е свикан Председателският съвет и за обсъждане на дневния ред на самата сесия, където е мястото за окончателно прецизиране на докладите. „Трябва да спазваме правилника за работа и традициите в Общинския съвет. Ние сме затова в Общинския съвет, да планираме колективно дейността и вземаме решенията заедно“, подчерта той и призова Председателският съвет, в който влизат председателите на всички групи съветници и заместник-председателите на Общинския съвет, да се свиква за обсъждане на предстоящите темите и въпроси. По предложение на групата съветници от „Алтернативата на гражданите“ местният парламент гласува основен представител на Общинския съвет в Общото събрание на НСОРБ да бъде Николай Златанов, председател на ОбС-Казанлък, а за негов заместник бе избрана адвокат Моника Динева от „БСП за България, както и допълнение - в 14-дневен срок след провеждане на събранието те да представят доклад пред местния парламент какви решения са взети и как са гласували като делегати. Общинският съвет не успя да избере свой представител в Областния съвет за развитие на област Стара Загора. Нито едно от трите предложения – само за Николай Златанов, за Николай Златанов и за негов заместник адвокат Моника Динева и за адвокат Мариета Пепелешкова като основен представител и Моника Динева като неин заместник, не получи необходимите гласове. По време на заседанието на местния парламент бяха взети редица решения, сред които да се разкрие пункт на Детска млечна кухня в село Ръжена, за дофинансиране на утвърдените маломерни и слети паралелки в общинските училища на територията на община Казанлък, за партньорство по проект за повишаване капацитета на служителите в Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизиране на системите за социална закрила. В това решение бе допуснато и предварителното му изпълнение, поради изтичане на крайния срок на 31 януари 2024 г. С 25 гласа „за“ бе приет крайният ликвидационен баланс на „Казанлъшка Искра“ ЕООД. Дебати породи казуса с вестник „Искра, с неговата 100-годишна история и с марката „Искра“. От общинска администрация в лицето на Сребра Касева увериха, че никога не е стоял въпросът за закриване на общинското издание, че то ще продължи да излиза и занапред, като в момента се списва от журналисти и се издава два пъти месечно. От администрацията е направена заявка за пререгистрация на марката „Искра“. В дебатите по тази точка Теодора Иванова, БСП, припомни, че в миналия мандат Владимир Чучумишев е предложил да се създаде временна комисия за обсъждане бъдещата дейност на в. „Искра“ и се изработи правилник за работата. На сесията от 25 януари 2024 година бе гласувано решение за откриване на процедура по избор на обществен посредник. Приети бяха предложенията на народните читалище в община Казанлък за тяхната дейност през настоящата година. 23 читалища са представили програмите си, само едно – НЧ „Възраждане“ – с. Бузовград, има пропуски и се очаква те да бъдат отстранени. От докладите за изработване на ПУП бе отложена една точка за имот в землището на село Розово, поради липса на всички необходими документи.a С 31 гласа „за“, без против и въздържали се, бе преобразуван Посетителски център „Музей на фотографията и съвременните визуална изкуства“ в общински културен институт „Музей на фотографията“ като самостоятелно юридическо лице с един директор и двама уредници. Този музей е единственият в България за фотографско изкуство.