95 години “Арсенал“ в Казанлък: Тук сглобяват автомобилите „Булгар Рено”

В началото на 1960 година на Завод 10 в Казанлък, както е наименованието на „Арсенал” по това време, се възлага задачата да се специализира в производството на металорежещи машини от типа на фрезмашини и бормашини. Внедряването на това производство чертае нов профил на завода. Голямата прецизност, която изисква изработката на тази машини, налага повишаване техническото ниво и квалификацията на кадрите. С цел усвояване и внедряване в производство на металорежещите машини на 20 юни1960 година в завода се създава прототипен цех под N 150. От 1 декември същата година се обособява нов участък под N 614 за производство на твърдосплавни пластини към инструменталното производство. Усвояването на това производство става за първи път в страната ни, поради което е съпътствано с доста трудности. Но въпреки тях, успехите не закъсняват още в самото начало, което налага през 1961 година да започне строителството на нов цех. Само след година цехът е готов, а през 1963-а спуснатият план е 5 пъти по-голям от 1962-а. През 1967 година цехът задоволява нуждите на цялата страна от твърдосплавни пластини.

Началото на усвояването на металорежещи машини в прототипния цех започва с два вида пробивни машини ПК-20 и ПК-32 и фрезмашина ФУ-250. Едновременно с това в техническите отдели се работи по редица подобрения и усъвършенствания. Разработва се техническа документация, еконструира се екипировка, специален режещ и мерителни инструмент и други.

Първата произведена бормашина ПК-32 е изнесена в Уругвай през 1961-а

Това е и първата изнесена машина на завода. За нуждите на поделенията и на новостроящите се обекти в края на 1962 година се създава цех за нестандартно оборудване. Продължава активната рационализаторска дейност. За 5 години – от 1962 до 1967 година, в предприятието постъпват 4153 рационализаторски предложения, от които са внедрени в производството 1434 с общ икономически ефект 2 270 848 лева.
През 1962 година се изработват прототипите на фрезмашина хоризонтална ФХ-250, фрезмашина вертикална ФВ-250, бормашина Б-12 и зъбофрезерна машина ЗФ-041.
През 1963 –а се изработва и пуска в експлоатация първият конвейр в производството на металорежещи машини. Той обслужва монтажа на бормашина ПК-20. На 30 декември същата година е завършен прототипът на радиал-пробивна машина ПР-501.
На ХХI Международен мострен панаир в Пловдив предприятието се представя радиал-пробивната машина ПР-501, с първата произведена зъбофрезерна машина ЗФ-041, с бормашини ПК-32 и ПК-20 с двускоростен двигател, с които е завоювано достойно място в листата за износ. На панаира се сключват договори за 1100 машини от изложените.

Завод 10 става „Фридрих Енгелс”

От 10 август 1964 година става преименуването на Завод 10 на Обединеното промишлено предприятие. С Министерско постановление N 263 от същата дата му се дава името ОПП „Фридрих Енгелс”, а по-късно - ОЗ "Фридрих Енгелс". Два месеца след това заводът преминава на нова структурна организация. Съществуващите дотогава групи производства и поделения се обособяват в самостоятелни заводи - Завод 1, Завод 2, Завод 3, Завод 4, Завод 5, Завод 6 и Завод 7.
Отделите на главния механик, главния енергетик, цеховете 750 и 770, централната химическа лаборатория, централната механическа лаборатория, централната балистична лаборатория и експедиционната работилница остават под прякото ръководство на главна дирекция.

Първият Ден на машиностроителя е през 1965 година

С Министерско постановление N 444 от 2 август 1965 година последните почивни дни на месец септември се определят за Ден на машиностроителя. Първият ден се отбелязва още същата година. На него е отличен вторият в историята на завода до този момент Герой на социалистическия труд на предприятието – Марин Янков Александров. По негова инициатива и под негово ръководство в периода 1947-1950 година започва производството на първите металорежещи машини в завода – стругове мадели 100 и 200, вертикална фрезмашина модел „Фриц Вернер”. „Марин Александров бе конструктор, технолог, ръководител и изпълнител на трудните и отговорни операции”, пише за него в летописната книга на „Арсенал”.

Заедно с производството на металорежещи машини се подготвя и построяването на нов модерен завод за тяхното производство. Строителството започва на 1 януари 1964 година и и е предсрочно завършен на 10 ноември 1965-а.

Работи се по новия почин „Саратовска система” за бездефектна продукция, а през учебната 1965-1966 година са организирани разнообразни форми на обучение за усвояване на новата техника, навлизаща в предприятието.

През 1966 година средномесечният ръст на машините нараства с 22%, а производството на фрези се увеличава 15 пъти спрямо 1963-а. Ежегодно 30% от машините се изнасят в чужбина, като за бормашините ПК-32 износът достига 75% с валутна възвращаемост от 118%. Машини се изнасят в 33 страни, сред които Франция, Германия, Холандия, Италия, Австрия и други.

Производство на автомобили „Булгар Рено - 8”

През 1966 година се сключва спогодба с френската фирма „Рено” да се монтират леки коли „Рено” в България, като първоначално фирмата ще доставя пълен комплект детайли, а впоследствие някои от тях ще се усвояват и изработват у нас. ДСО „Металхим” избира за тази отговорна задача ОПП „Фридрих Енгелс” и от 1 септември 1966 година в монтажния сектор на цех 710 в отдела на главния механик започва монтажът на първите 20 автомобили „Бултгаррено - 8”.
На 15 септември 10 коли са напълно готови и се изпращат на Международния панаир в Пловдив. Наскоро след това приключва работата и на останалите 10 автомобила. Точно тогава обаче идва ново нареждане от ДСО „Металхим” – производството се преустановява в Казанлък и се прехвърля на друго предприятие в Пловдив. Във „Фридрих Енгелс” остава изработката на тапицерията на автомобилите, за която се оборудва специален цех в село Александрово.

Нова система на ръководство, нови мощности

1966-а се оказва много динамична за завода в Казанлък. Въвежда се нова система на планиране и ръководство на народното стопанство. За предприятието се утвърждават съответни дълготрайни нормативи, чрез които се обвързват материалните интереси на колектива с дохода на предприятието.
На 21 ноември същата година се открива Цехът за точно леене, чиято задача е да отлива детайли със сложна конфигурация и чиста повърхност. Цехът в Казанлък по мощност и съоръжения е по-голям в сравнение с останалите такива цехове в България.

Заводът за металорежещи машини навлиза в 1967 година с производствена програма, която има ръст от 146% или спрямо 1966-а трябва да се произведат машини за 3 707 000 лева, а планът за износ става 210%.

База за техническо развитие на металорежещи машини

Отново с Министерско постановление, от 25 март 1967 година, в предприятието се създава База за техническо развитие на металорежещи машини. Обемът на производство на тази продукция нараства значително спрямо 1961-ва и достига 11 825 000 лева през 1967-а. За същия период са усвоени 7 модела машини и 20 вида универсални приспособления към тях.

ОПП „Фридрих Енгелс” става носител на орден „Георги Димитров” през 1967 година, което е най-високото отличие в Народна Република България в този период от развитието на страната ни.

През 1968 година се създава „Машинно-изчислителна станция”, която на следващата година се преименува на „Изчислителен център”. В него се извършва машинна обработка на материалната отчетност на предприятието и на документите за труда и работната заплата.

В завода се въвежда многофакторно заплащане с 4 основни показателя – изпълнение на личното производствено задание, изпълнение на цеховото задание, качество на произведената продукция и трудова дисциплина. Въвеждат се и помощни показатели за даване на премии, сред които са реализирана икономия на материали, гориво, електроенергия, инструменти. Продължават рационализациите и изобретенията на специалисти в предприятието.

През 1968-а е произведена 10-хилядната бормашина

На 16 декември 1968 година в един от корпусите на Завод 5 се отбелязва завършването на 10-хилядната бормашина ПК-32. Машината е предадена безплатно на Германската демократична република на машиностроителното предприятие „ВЕБ”.
През 1969 година инж. Иван Григоров, заместник-директор на Завод 3 става третият Герой на социалистическия труд на предприятието. През 1972 година четвъртият носител на отличиетоее инж. Иван Иванов.

На 28 август 1969 година се открива Завод 4 в Мъглиж

Заводът е построен в срок и заедно с него цялото предприятие допринася Казанлък да се превърне в голям промишлен център.
В края на 1969 година в самото навечерие на 1970-а, във „Фридрих Енгелс” за първи път в страната се произвежда събирателна машина без лицензна документация и чужда помощ. Това е СЕМ – 101. От сложната машина обаче се изработва само нулевата серия и производството се прекратява от Комитета за наука и технически прогрес.

През 1973 година се открива новият леярен завод, а на 23 август същата година се предава от производство първата фрезмашина с програмно управление – ФВ–323–01. Едновременно с нея се произвежда и втора програмна фрезмашина - хоризонтална от конзолен тип ФХ–323–02.

Център за машини с ЦПУ

През 1974 година във „Фридрих Енгелс” се създава Център за металорежещи машини с ЦПУ. С помощта на специалисти от ГДР се усвояват редица детайли за кратки срокове и с високо качество. През 1975 година Базата за внедряване на агрегатни машини се реорганизира в База за развитие и внедряване на малогабаритни агрегатни машини. В края на 1975-а Завод 5 произвежда 10 000-та фрезмашина ФУ – 251, която е дарена на Кубинската народна република. Денят на завършване на машината – 21 декември, съвпада с 10-годишнината от откриването на Завода за металорежещи машини на територията на предприятието.

Историята на „Арсенал“ - Казанлък, продължава

По материали, предоставени от музей „Арсенал”